Детето ми е злоядо – какво всъщност означава това

Почти всеки родител в даден момент си задава въпроса дали детето му е злоядо. Отказва зеленчуци, яде едни и същи неща, новите вкусове се посрещат с подозрение, а храненето често се превръща в източник на напрежение. В повечето случаи обаче това поведение не е нито инат, нито лош навик, а напълно нормален етап от детското развитие.

Между втората и шестата година много деца започват да ограничават храните, които приемат – предпочитат познатото, избягват нови текстури и миризми, а понякога отказват храна още преди да са я опитали. Причините могат да са различни: преумора, чести похапвания между храненията, негативен опит или просто нужда от контрол.

Когато храненето се превърне в напрежение

Често проблемът не е в самата храна, а в атмосферата около масата. Колкото повече настояваме, убеждаваме или подкупваме, толкова по-голяма става съпротивата. Детето започва да свързва храненето с напрежение, а не с удоволствие. Добавянето на екрани, коментари от типа „само още малко“ или сравнения с други деца рядко помага и често води до обратен ефект.

Какво помага на практика

Промяната започва със спокойствие и ясни роли. Родителят решава какво и кога да предложи, а детето – дали и колко да изяде. Новите храни могат да се появяват редом с познати – без очакване веднага да бъдат приети. Понякога детето първо гледа, пипа, мирише, а чак по-късно опитва, и това е напълно нормално.

Добра идея е и детето да бъде включено в процеса – пазаруване, миене на зеленчуци, бъркане или подреждане. Общото хранене без разсейване, с добър пример от възрастните, често води до повече интерес и по-малко откази.

Снимка: istock

Кога да потърсим помощ

Има ситуации, в които е добре да се консултирате със специалист – ако детето не наддава, ако менюто му остава силно ограничено за дълъг период или ако всяко хранене е свързано със силен стрес. В повечето случаи обаче злоядостта отшумява с времето, когато детето се почувства спокойно и прието.

Най-важното, което да запомним

Апетитът не може да бъде насилен. Храненето не е състезание и не е тест за добър родител. С търпение, последователност и доверие повечето деца постепенно изграждат по-спокойно и здравословно отношение към храната.